Глобалният минимален данък влиза в обхвата на Конвенцията за административно сътрудничество по данъчни въпроси (ДВ, бр. 86 от 18.09.2026 г.)
Накратко: първичният, вторичният и националният допълнителен данък вече са сред данъците, за които се прилага Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси.
В брой 86 на „Държавен вестник“ от 18 септември 2026 г. е обнародван Законът за допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, приет от Народното събрание на 10 септември 2026 г. Законът влиза в сила от деня на обнародването (§ 2).
Какво се променя
В приложение А „Съществуващи данъци, за които ще се прилага конвенцията“, след корпоративния подоходен данък се добавят:
• първичен допълнителен данък;
• вторичен допълнителен данък;
• национален допълнителен данък.
Допълнителен данък: значение на промяната
Това са данъците по правилата за глобално минимално данъчно облагане на многонационалните и големите национални групи предприятия. С допълнението конвенцията се прилага и по отношение на тези данъци.
Промяната е свързана с измененията в ДОПК (ДВ, бр. 85 от 15.09.2026 г.). Те уреждат обмена на данни от информационната декларация по чл. 260я23, ал. 6 от ЗКПО с държавите членки и с юрисдикции извън ЕС, с които има специално споразумение.
За повечето малки и средни предприятия промяната няма пряко действие. Тя е важна за дружества, които са част от групи в обхвата на правилата за допълнителния данък.
Вижте също: промените в ДОПК за криптоактиви и дивиденти и Бюджет 2026 в „Държавен вестник“.
Имате конкретен казус?
Ако дружеството е част от международна група, възможни въпроси са:
• попада ли групата в обхвата на допълнителния данък;
• кой подава информационната декларация по ЗКПО;
• каква информация ще получават чуждестранните данъчни администрации.
👉 Подайте Вашият казус тук:
Трябва Ви бърза проверка на конкретен текст от закона? AccountAI Pro извършва семантично търсене в актуализирана база с българското законодателство, становищата на НАП и съдебната практика и връща отговор с нормативна референция. За случаите, в които е нужна експертна преценка и поемане на отговорност, остава анализът от счетоводител.
